Рецептата обикновено е да се държи детето по-изкъсо, да се налага повече контрол и наказания. За съжаление, практиката показва, че подобни мерки не действат. И често положението дори се влошава. Родителите влагат огромно количество енергия в безрезултатна борба, чувствайки се изтощени и отчаяни.
Трансформацията от "врагове" в съюзници - откъс от книгата на д-р Рос Грийн
Каква е техниката на д-р Рос Грийн? "Когато детето реагира на дадена ситуация свръхемоционално, няма да му помогнете да овладее емоциите си, като му се наложите и му „покажете кой е шефът“, казва доцентът в Медицинското училище на Харвард и създател на модела, описан в книгата „Избухливото дете“, която излиза за първи път у нас.
Рецептата обикновено е да се държи детето по-изкъсо, да се налага повече контрол и наказания. За съжаление, практиката показва, че подобни мерки не действат. И често положението дори се влошава. Родителите влагат огромно количество енергия в безрезултатна борба, чувствайки се изтощени и отчаяни.
Той консултира много семейства, училища и терапевтични заведения и изнася лекции по цял свят. Д-р Грийн е баща на две деца, благодарение на които често прилага теориите си на практика.
Според него децата искат да се държат според общоприетите изисквания, но понякога не са в състояние да го направят. Причината е, че им липсват ключови умения, крайно необходими за успешната комуникация. Те не могат да изразят притесненията си вербално и често бурното им държание е резултат от безсилие, което се проявява по различни начини - трудност при превключване от един режим в друг (например да спрат компютърната игра, за да си напишат домашното), липса на гъвкавост в решаването на текущи проблеми...
Родителите обикновено се концентрират само върху лошото поведение, вместо да се опитат да разберат какво го поражда. Авторът предлага една много проста, но ефективна система за по-добро общуване между децата и техните родители, основана на споделяне и взаимно доверие. Така, чувствайки се в безопастност, изслушано и разбрано, детето с много по-голямо желание ще сътрудничи за разрешаване на конфликтната ситуация.
Част от неговата теория е да имаме план В.
Откъс
При план В решавате проблемите с общи усилия, т.е. работите заедно с детето – като партньори – и търсите вариант за елиминирането на проблемите, предизвикващи разрушителните за семейния микроклимат скандали.
Така, според традиционните учения (и много книги за родители), възрастните никога не трябва да си сътрудничат с децата. Все пак вие командвате парада. Тук обаче ролята ви на командващ изисква да разберете, че и най-дребният проблем може да стане причина за конфликт, и да сте готови да смените курса на действие. При План В вие продължавате да дърпате юздите дори по-здраво и отпреди. Единственият недостатък на този план е, че в началото ще ви бъде трудно да го прилагате, тъй като все още ви липсва практика.
План В се състои от три стъпки: Съпричастност, Дефинирай проблема и Покана. Самите имена на стъпките изобщо не са толкова важни, колкото съдържанието, скрито зад тях.
1. Стъпката Съпричастност изисква да поговорите с детето, за да разберете какво го тревожи и какво мисли то за даден нерешен проблем.
2. Стъпката Дефинирай проблема изисква да изложите пред детето вашите лични притеснения или гледна точка по въпроса.
3. Стъпката Покана изисква заедно с детето да намерите решение на проблема, което е реалистично (т.е. е по вашите сили и по силите на детето) и взаимно удовлетворяващо (съобразено с тревогите, които детето е изразило в стъпката Съпричастност, както и с тревогите, които самите вие сте изразили в стъпката Дефинирай проблема).
Това са трите основни съставки на съвместния подход за решаването на проблеми.
Следва нещо изключително важно: Запознавайки се с План В, много хора погрешно решават, че най-добрият момент да го приложат, е в разгара на конфликта. Така стигаме до Спешния план В, който обаче не е най-добрият вариант, тъй като в разгара на спора детето вече е набрало скорост (а вероятно и вие). Не забравяйте, че проблемите, които стоят в основата на повечето детски избухвания, са лесно предвидими. Затова не чакайте поредната емоционална буря, за да започнете да решавате проблем, който отдавна стои на дневен ред. Целта е да разрешите проблема предварително, преди той да възникне отново. В това се състои Своевременният план В.
Например най-добре е да обсъдите миенето на зъбите много преди да е дошло време за лягане, а не в момента, когато детето вече се тръшка и не иска да ги мие. Ако проблемът е домашното по математика, най-добре е да проведете разговора много преди детето да седне за пореден път да се бори със задачите. Когато решите кои са първите най-належащи проблеми, с които ще се заемете, трябва упорито да започнете да прилагате Своевременния план В. Както ще научите от следващата глава, добре е предварително да се уговаряте с детето кога ще обсъждате нерешените проблеми.
План В не е техника или вълшебно средство, което ще промени напълно детето ви с едно щракване на пръсти. Той е процес, а не рецепта за мигновен успех. Трайното решаване на проблемите, усвояването на липсващите умения и промяната на основните аспекти в общуването ви с детето отнемат време.
Понякога подобрението настъпва незабелязано. Някои възрастни са си изградили представа за това какъв би бил техния живот, когато в поведението на детето най-накрая настъпи „подобрение“, и се чувстват разочаровани, когато се окаже, че дори тогава нещата съвсем не са розови. Други са си представяли, че подобрението ще дойде по-бързо и лесно. Но това зависи както от самото дете, така и от неговото семейство. А и под „подобрение“ всеки разбира нещо различно. Аз знам едно – подобрение имаме, когато нещата наистина започнат да се оправят. А подобрението в едно отношение води и до подобрение в друго.
Източник и снимки: "Хермес"
