Любими цитати от "50 нюанса сиво"

 Ето нещо от „Петдесет нюанса сиво" , което може да ви послужи в разговор с половинката :)

„Можеш да бъдеш истински бесен само на някого, когото обичаш" - Майката на героя Крисчън Грей

„Наистина ли искаш една нормална ванила-връзка („ванила" в книгата се използва за стандартния секс в мисионерска поза) без никакво перверзно ч*кане? - Крисчън Грей към Анастейжа Стийл

„Той наистина ме кара да се чувствам обичана, защото някъде между различните му петдесет нюанса има много топлина и любов за даване" - Анастейжа Стийл

„Лежах часове наред и те гледах как спиш. Дори и тогава те обичах" - Крисчън Грей към Анастейжа Стийл

„Всеки път, когато утре мръднеш по някакъв начин, искам да си спомняш, че съм бил на това място (по тялото ти). Само аз. Ти си моя" - Крисчън Грей

„Искам те и само мисълта за това, че някой друг може да те има, се забива като острие в тъмната ми душа" - Крисчън Грей

„Искам да бележа тялото ти, бейби ( с див секс)" - Крисчън Грей

„Аз съм прецакан в петдесет нюанса" - Крисчън Грей

„Мъжете не са толкова сложни, Ана. Те са много прости за разбиране. Обикновено имат предвид точно това, което казват. А ние прекарваме в размишления часове наред, за да анализираме какво казват, като то е повече от очевидно" - майката на Анастейжа

Изсечени, чувствени устни.


За една милярдна част от секундата изглеждаше някък изгубен, като че ли земята измества оста си и епицентърът на земетресението се премести под неговите крака.

Пол винаги е бил добър приятел. И в този изключително странен момент, когато бях там, сама с богатия, силен, властен, безумно и непоносимо красив контролиращ всичко и всеки господин Грей, беше страхотно да видя някой нормален. Пол ме прегърна, което доста ме изненада.


Беше ужаско трудно да се откъсна от облачните му очи.


Защо не ме предупреди за опасността? Защо не ми каза? Дамите знаят от какво да се пазят, защото четат романи, които ги учат на този трик.

Искаше ми се да ида при него в банята. Никога не бях изпитвала такова нечовешко влечение към някого. Хормоните ми блъскаха из вътрешностите ми. Устната ми трепереше там където бе прокарал пръста си. Усетих как се сгърчвам от болезнена, непонисима, всепоглъщаща потребност. Желание, това беше желание.


- Искам да захапя тази устна – прошепна той.
  Нямам представа какъв звук съм издала и колко ми е увиснало ченето. Даже не си бях дала сметка, че си хапя долната устна. Това беше най-възбуждащото, което ми бе казвал някой. Сърцето ми щеше да икърти гръдния ми кош. Треперех от желание, бях една копнееща развалина. Свих се в стола си и впих очи в притъмнелия му поглед.
- Защо не го направиш? – предизвиках го тихо.
- Няма да те докосна, Анастейжа. Не и преди да имам писменото ти съгласие за това. – Той почти се усмихна.
А? Я пак!

Как можех да ям? Щях да ходя с Крисчън Грей в Сеатъл с хеликоптер. И той искаше да ям! И той искаше да захапе устната ми... Усмихнах се.

- О, майната им на документите – изстена той и ме бутна до стената на асансьора. Преди да се усетя, бе стиснал здраво свете ми ръце с лявата си ръка и ги бе приковал над главата ми. Притискаще ме до стената със слабините си. Другата му ръка ме сграбчи за косата и дръпна рязко. Устните му бяха върху моите. Усетих сладка болка. Простенах. Стонът ми се стопи в устата му. Разтварях устни за езика му. Той го плъзна бързо. Бъртеше го бясно в устата ми. Никой не ме беше целувал така. Езикът ми загали нежно неговия вбавен, еротичен, подлудяващ танц на докосващи се усещания. Той хвана брадичката ми  и закова лицето ми на едно място. Ръцете ми – здраво стиснати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата ми хватка, тялото ми притиснато силно към стената от мощното му тяло. Усетих ерекцията ми. Притискаше корема ми. Той ме желаеше. Господи, Крисчън Грей ме желаеше! Исках го веднага, тук, в асансьора, исках го толкова силно, безпомошно, отчаяно.
...
И моето друго аз затанцува весела самба.
...
- Какво толкова има в тези асансьори? – Говореше повече на себе си, отколкото на мен докато ме водеше към изхода. Едва вървях, защото акълът ми бе останал разпилян в асансьор номер три на хотел „Хийтман”.

Сетивата ми – в пълен хаос, разглобени, на парчета... а музиката навлезе в тялото ми като сладка тръпка и се плъзна по гръбнака ми.

... Крисчън натисна някакво копче и музиката ме обви гальовно. Беше нежна, бавна, сладка атака срещу сетивата ми.

- Анастейжа – каза той замислено. Погледнах го ядно заради това „Анастейжа”, но той не ми обърна никакво внимание и продължи: - Това, което се случи в асансьора, няма да се повтори, не и преди да сме обмислили нещата.
  Спря пред сградата. Сепнах се. Не му бях давала адреса си, но той знаеше къде живея! Ами да бе, как да не знае! Нали беше пратил книгите! Разбира се, че знаеше! Всеки кадърен маниак, собственик на хеликоптер и на програма за проследяване на телефони, лесно можеше да научи адреса ми.

Той беше прикрит и загадъчен, напълно неразгадаем. Излезе и елегантно заобиколи колата, за да ми отвори. Истински джентълмен, както винаги, с изключение на някои много редки и така безценни моменти. Кокато пътува в асансьор например.


”Как го прави това с мен? Докосва само една малка част от тялото ми, а хормоните ми се носят на километри из околността.”

Протегна дългите си пръсти и ги прокара по бузата ми, стисна брадичката ми между палеца и показалеца си, наведе се, целуна ме бързо и невинно и се отдръпна, като ме остави да се гърча в агонията на желанието. Неочакваната му целувка предизвика силни спазми в слабините ми.

Усещането бе все едно си в малка стъклена купа и гледаш простора навън.

Изглеждаше напрегнат, половината му лице тъмно, половината осветено от светлините на площадката за кацане. Черно-бял рицар.

Усещах очите му във всяко мое движение.

-          А ако не се съглася да почвам изобщо?

-          Няма проблем.

-          Но тогава няма да имаме никаква връзка.

-          Да. Няма

-          Защо?

-          Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.

-          Защо?

-          Просто съм такъв. – Той сви рамене.

-          Как си станал такъв?

-          Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожа Джоунс – домакинката ми, е оставила само това за вечеря.
После извади две чинии и сложи една пред мен.
”И говорим за сирене!”

Със сигурност не ми отива прическа „прясно изчукана”.
...
Спяштият красавец още си спеше. Тръгнах към кухнята.

...
Прическата в стил „прясно изчукан” му отиваше, както и двудневната брада.

Мозъкът ми беше като разбито яйце в тиган.

-          Крисчън, при цялото ми уважение към теб... Гласът ми изчезна. Не можех да попитам него. „Ще получа отговори, да, но през твоята крива, ненормална представа за секс. Искам непредубедено мнение.” – Ства дума за техники. Да не говорим за Червената стая на болките.

-          Зная от опит, че тази устна е много вкусна, но би ли спряла да я хапещ? – каза през зъби. – Когато я хапеш, изпитвам огромно желание да те изчукам, а не бива, защото те боли.

Хвана брадичката ми и вдигна главата ми, за да го погледна в очите. Бяха нежни, меки и горещи. Беше така близо. Почти го докосвах.

Затвори очи. Дишаше много тежко и плитко. Когато ги отвори, бяха парещо, изгарящо, топящо се сиво.

Като стомана в кадифе.

Гледах го как се гърчи и стене, гледах копнежа в горящите му очи и богинята в мен танцуваше салса.

Палецът му мина по долната ми устна като четка на художник.
Отиде до гардероба си и след малко се върна. Носеше сребристосива копринена вратовръзка.

- Много хубава кола – казах.
Той се усмихна.
- Знам. – И за някаква част от секундата обзи сладък, весел, безгрижен Крисчън се върна в тялото му. Стана ми топло и хубаво. Беше толкова развълнуван. Момчетата и техните играчки. Не можах да прикрия усмивката си. Той ми отвори вратата и се качих. Колата беше много ниска. Той мина отзад, качи се и сви дългото си тяло до мен.

- Майка ми те хареса.
- Мислиш ли? – Изчервих се от удоволствие.
- О, да! Винаги е мислела, че съм гей.
      Сетих се за онзи мой въпрос от интервюто. Знаех си, че никога няма да го забравя.
- Защо е мислела, че си гей? – прошепнах сконфузено.

- Защото никога не ме беше виждала с момиче.
- О! Нито една от петнайсетте?
     Усмихна се.
- имаш добра памет. Не, с нито една от тях. Знаеш ли, Анастейжа, и за мен беше много странен уикенд. Много неща направих за първи път, както и ти – каза тихо той.
- Така ли?
- Никога не бях спал в едно легло с някого, никога не бях правил секс в моето собствено легло, никога не бях качвал момиче в Чарли Танго, никога не бях представял момиче на майка си. Какво направи с мен? – Очите му горещо се впиха е моите и аз пак забравих да дишам.